Постинг
17.08.2008 17:09 -
Той
Случайната ни среща. Мъж. Жена,
която го познаваше различен.
Разковничето на една съдба
е във старинния глагол обичам.
Улиса се в събудения смях,
във нежността на шеметната среща.
Но долови, което премълчах.
Прошепнато, преди да стана земна.
Облягах се на неговата сила,
когато ми порастваха крила.
Научих се да спя в една трапчинка.
И да не бъда ничия така.
Но само миг, преди да ме узнае,
си спомни, че е... и се приземи.
Което не посмя да обещае,
остана вътре в него да тежи.
Той още дава. Другото си рамо.
Прилича само на несподелен.
Случайно като тръгваше, забрави
най-нежното от себе си у мен.
която го познаваше различен.
Разковничето на една съдба
е във старинния глагол обичам.
Улиса се в събудения смях,
във нежността на шеметната среща.
Но долови, което премълчах.
Прошепнато, преди да стана земна.
Облягах се на неговата сила,
когато ми порастваха крила.
Научих се да спя в една трапчинка.
И да не бъда ничия така.
Но само миг, преди да ме узнае,
си спомни, че е... и се приземи.
Което не посмя да обещае,
остана вътре в него да тежи.
Той още дава. Другото си рамо.
Прилича само на несподелен.
Случайно като тръгваше, забрави
най-нежното от себе си у мен.
Хубаво пишеш и много мило.
цитирай
2.
анонимен -
редактор
12.02.2010 08:55
12.02.2010 08:55
Нагърбили сте се с отговорната задача да ангажирате читателското внимание с изстрадана болка, премислен опит и с призивна мъка. Допускам, че замисълът на стихотворението е благороден - в поезията може да се пише за всичко, стига то да е проникновено и извисено. Профанация се получава тогава, когато авторът не е преценил докъде стигат възможностите му и по този начин не е могъл да усети стойността на своите размишления и ги смята за нещо, което манифестира творческото му кредо. Обагрено от краските, Вашето стихотворение визира символно-метафоричното внушение, но с малко подражателско звучене. Имате талант, но бъдете внимателна в опита си да изразите личния си кръгозор.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Търсене
За този блог

Гласове: 186


