Неведоми са пътищата божи.
Неведоми , а все към тебе водят.
Не ми пиши. Привикнах да говоря
по телепатия с голямата си обич.
Неведомо, невидимо, невинно
протягам над чертата своят поглед,
Неистово копнея да те видя,
да мога да надскоча хоризоннта.
Изгубила съм всички оправдания
защо си оцеляващ в мойте мисли.
Добих и дарба. Мога да гадая
по блясък от изтекла песъчинка,
по време за топене на снега,
обиден , че светът не го предвиди,
по хукнала усмивка сред студа,
по стъпки на врабец по керемиди.
Очите ми веднага те познават,
сред тъмното , когато ги затворя.
Прогонвам други сенки и те пазя,
плевя си мъсълта от други спомени.
Понякога надничам по- дълбоко,
където думите изгубват своят смисъл.
Дочувам ехото от дългите си спорове
със себе си, когато си ми липсвал.
Рисувам хоризонти. Все във синьо
и после ги надскачам в тишината.
Измислям, че зад тях си много близо.
Усмивката ми хуква да надбяга,
невинното във слънчевите зайчета,
които си играят вън на двора.
Търкувам по снега едно" Обичам те",
докато с дъх го пиша по прозореца...
Постинг
16.03.2010 09:23 -
Неведомо
Търсене
За този блог
Гласове: 186
